Писмата до Малкия Принц, които трябва да бъдат прочетени от повече хора. 

Първо писмо

Подател: Мартина Вичева е  ученичка, интересите й са свързани с поезията.

Получател: Малкият Принц   Здравей, Малки Принце,

Помниш ли ме? Надявам се да не си ме забравил, след като се срещнахме на Земята, където ти видя толкова много рози като твоята и разбра, че най-хубавото се вижда само чрез сърцето, а най-същественото е невидимо за очите. Пиша ти, защото може би само ти ме разбираш, знаеш как се чувствах – като розите там – градинарите разделят любовта си между тях, а времето, което им е необходимо, не достига, за да се почувстват цветята обичани. Аз се почувствах наистина нужна на някого, обичана, тогава, когато срещнах теб. Ти беше единственият, който спря, за да ме погледне, за да разбере болката ми и да я приеме като своя, да ми помогне да се изправя и да се отърся от тъжните мисли, които ме бяха обзели.

Сега ти пиша, за да ти разкажа как и аз открих своята уникална роза като твоята.

Някъде много далече, където може би започва безкраят, се намира една малка, но много красива планета, излъчваща зелено сияние. Но ако се вгледаш, ще разбереш, че на нея живее роза. Една прекрасна, червена като устните на Снежанка роза. Тя беше сама на тази планета. Беше затворена под стъклен похлупак. Червените й листенца сияеха като очите на влюбено момиче. Щом я видях, разбрах, че това не е обикновена роза, а вълшебна, разпределяща доброто и злото, любовта и омразата в цялата Вселена. Останах при нея, заслепена от красотата й. Забравих всичко – тъгата, болката, дори теб, мой единствени приятелю. Живея сама с розата, грижа се за нея, давам й любовта си. За благодарност тя ми подари знанието за човешките чувства и преживявания и аз си спомних всичко. Разбрах защо само ти беше най-добър с мен – защото сърцето ти не е покварено от материалното като на останалите хора, то е чисто като планински извор, то обича една малка, но единствена за него роза – твоята. Чак сега разбрах – аз също бях намерила своята неповторима, прекрасна роза. Моята съдба беше да остана при нея, да й дам искрената си любов – точно като теб. Ти ме научи да бъда всеотдайна към онова, което обичам и което ме прави щастлива. Затова ти благодаря от цялото си сърце! Но всъщност с голямото знание идва и голямата отговорност – не трябва да напускам своята роза дори за миг, защото само така тя може да помогне на другите хора, които се чувстват отхвърлени – чрез мен, дарявайки ми мъдростта си. Но да си призная, мой единствени приятелю, розата не ми даде само знанието за човешките чувства и преживявания. Тя ми подари и магия – една светла магия за любов, която би могла да направи Вселената по-красиво място за живеене, защото хората имат нужда от любов повече от всичко друго на света, защото тя може да ги направи по-добри, може да ги накара да се чувстват щастливи в прегръдките на човека, подарил им това щастие – любимия.

Аз нямам какво повече да ти споделя, скъпи ми приятелю. Затова ще чакам ти да ми пишеш за твоите нови приключения и за твоята прекрасна роза. С обич: Мартина – една твоя искрена приятелка
22 март 2006 г., Зелената планета



Второ писмо:

До малкият принц
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото... И така... Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.
    написано от caribiana  http://caribiana.blogspot.com/2009/11/blog-post_1198.html#ixzz1UV7kuvxh

2. анонимен - Здравейте, всички надникнали ТУК:
15:15 Малкият принц... толкова малък и самотен на своята малка планета, но щастлив, че се грижи за своята роза и овцата...
Колко мъдрости има в неговите думи...
В моят блогрол, под №14 е тази книжка в електронен вариант, която съм озаглавила "Малката ми библия".
Ето линк: http://krum.hit.bg/
:*
фея

1. nikstan - Красиви и чисти неща, за които отделяме твърде малко време и внимание..Чувстваме неудобство да споделяме нормални ,човешки взаимоотношения..
13:51


Да отворих клипчето,...
Благодаря за подаръка, с най-добри чувства...
:)))
фея

....
Валя

- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
-Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
...Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
.... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.
..............
- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.

Прекрасен постинг ... нямам думи .
...истински се вижда само със сърцето, същественото е невидимо за очите...
Поздравления и благодарности !

А не всеки е готов да я поеме......и се отказва.....и нещата не потръгват.......Вместо да правим своите малки и големи избори, ние се оставяме на течението....., но това не ни радва...и ставаме тъжни същества......А може да е другояче......Ех, мила ми Юлия, натъжиха ме тези писма........, замислих се колко малко ни е нужно....да изпълним сърцата си с любов, да я даряваме някому, да вършим всичко с любов и всичко ще е толкова по-различно.....цветно, живо, ще има смях и музика.......Но все още не е късно!!!!!!
Хубава вечер!

Може би ставаме "тъжни същества",когато очакваме да получим това,което даваме...и все ни се струва,че сме дали повече ...Може би трябва да разтворим сърцата си и да даваме безвъзвратно...И на фона на музиката от клипчето се сещам за едно стихотворение - нещо, което в днешния свят много малко хора са способни да излъчат...заключили сме първичните си инстинкти в джуглата от бетон и не смеем...не умеем да отправяме ЗОВ...зов дълбоко от душата...с гласа на сърцето...така както прави вълка...АУУУУУУУУУУУУУУУ...към луната :))))
ЗОВ
Ела със мен!Ела да се целуваме
под неразумния глас на дърветата
съвсем сами.
Ела със мен и забрави
този предвечен кръговрат на чуствата
от който бягаш - към който неотменно се стремиш...
Нека забравим обидните думи,
всички омрази, илюзии...
Да бъдем само двамата -
освободени от земната несменна суета-
очистени и истинки във любовта...
Да БЪДЕМ! Бързай! Нужно е да бъдем -
не вярвам в извън земен рай и ад...
Ела със мен...
Целувай ме...
целувай ме...
да стигнем края непознат на тоя свят -
тук да намерим себе си във другия,
да бъдем варвари и грешници и святи...
Ела...началото на пътя да поставим...
човешкото начало да поставим ТУК именно -
накрая на земята...
Ела...
Призвани сме от ОБИЧТА...
ЕЛА...........а..........а....

[quote=drd]Може би ставаме "тъжни същества",когато очакваме да получим това,което даваме...и все ни се струва,че сме дали повече ...Може би трябва да разтворим сърцата си и да даваме безвъзвратно...И на фона на музиката от клипчето се сещам за едно стихотворение - нещо, което в днешния свят много малко хора са способни да излъчат...заключили сме първичните си инстинкти в джуглата от бетон и не смеем...не умеем да отправяме ЗОВ...зов дълбоко от душата...с гласа на сърцето...така както прави вълка...АУУУУУУУУУУУУУУУ...към луната :))))


"Ела...началото на пътя да поставим...
човешкото начало да поставим ТУК именно -
накрая на земята..."
Колко по - различно би било всичко, ако говорехме с езика на сърцата си!

4. yotovava - Лошото е, че растем
09.08 17:39

Преди време подарих тази книга на приятел, който така и не я оцени...
"Защо ми подаряваш детска книжка?"...
Не мисля, приятелю, че е детска, та ти дори не си я прочел!!!
Някаква по-специална нагласа трябва да има човек, за да разбере посланията в нея...

:*
фея

За колко кратко време се променят ценностите?
На фона на събитията, които сега се случват в Северна Африка, Западна Европа... лавината от хулигански прояви и вандалщината... Малкият Принц е някаква ИДЕАЛИЗАЦИЯ...
Мислиш ли, че не е късно?
...

От кого е стихчето?
:)
фея

Феичка,все си мисля ,че е на Анина Чилева,но тъй като не го открих с гугъл го написах по памет...:)))

Ние растем,но малкото дете остава да живее завинаги в нас и проблема е ,че го скриваме някъде на дълбоко и тъмно вместо да го хванем за ръка и заедно по детски да пошляпаме в дъжда...да се потъркаляме в тревата...Ето една песничка с ,която всеки може да тества себе си дали малкото дете е още живо в него...тъй като аз никога няма да порасна,а и категорично отказвам да сторя това,защото в света на възрастните ми изсъхват крилцата,често си я пускам сутрин като стана за добро настроение през деня:
Слънчице, Изгрей
http://vbox7.com/play:d72ab55b

мисля, че имаме още малко време......, преди да стане прекалено късно. Но толкова неща трябва да се променят, че понякога и аз се страхувам......ще ни стигне ли времето.....

Хубав ден!

Прогресът и процесите са необратими...
"Даже мен да ме няма на белия свят, потърси Любовта ми в стръкче пролетен цвят, потърси ме..."
Любовта остава!
:*
фея

Слънчеви дни, drd, и пази детското в себе си!
Не позволявай да убият детските ти илюзии и мечти...
:*
фея

Децата се раждат с чисто съзнание...първоначално има само светлина от която се раждат мечти...ние възрастните започваме да ги учим...по-точно казано да ги "дресираме" и превръщаме голяма част от тази тяхна СВЕТЛИНА в ИЛЮЗИИ...Не напразно в много древни текстове се намира посланието:"Бъдете като деца"...:)))Да откриеш малкото дете в себе си изисква да загърбиш ИЛЮЗИИТЕ,които са ти внушавани в процеса на опитомяване- това означава да се завръщаш към първичната светлина :)))