ART :: Моите любими художници

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Следващ постинг

28.11.2009 17:47 - Моите любими художници

Автор: julianajk Категория: Лични дневници

Прочетен: 3656 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 28.11.2009 18:11

John Alexander Write 1856 - 1915

Yong Woman in Green 1895

John Alexander Write 1856 - 1915
Bold Shoulder 1886

Надеждата пътека е, и края й
достигнали, отново ни довежда
до същото усещане потайно
за нуждата ни вечна от надежда.
Усещането й е тъй приятно –
то стопля, гали нежно и лекува,
бълбука в нас като поточе лятно
сълзите във очите ни целува, разнася се негата й вълшебна
и ни дарява с непонятна сила.
Надеждата на всеки е потребна –
пътеката й търсим за закрила
от хиляди душевни поробители,
които кръвожадно ни поглеждат.
Поискаме ли да сме победители,
то нашата пътека е надеждата.

John Alexander Write 1856 - 1915
Green Dress 1890

John Alexander Write

Adelline 1896 Разделят се, и чак във мен горчи.
Целувките им съхнат, неполети,
разкъсана дъга между им свети
и гневно гледат техните очи.

Откъсват си за всеки по парче –
по равно си разделят цветовете.
Но как да си разпределят, кажете
едно момиче и едно момче?! Ще мине време, всичко ще утихне,
те ще забравят своята дъга.
С делена обич, с половин тъга
момчето и момичето ще свикнат.

Но някъде във ранната си пролет,
понечили сами да полетят,
душите си ще трябва да делят –
дъга видели в своя първи полет.

Trans 1897

John Alexander Write

The roses 1898

John Alexander Write

Young Girl in Red 1902

John Alexander Write
Hairdressing 1903

Kогaто не могa дa пишa – почиствaм,
мисля че го прaвя добре,
чувствaм се изряднa домaкиня
грaбвaйки пaрцaлa,
зa дa избършa нaй– прилежно
две от сълзите,
подсушaвaм лъжите до сухо,
поизтупвaм истините от одялото,
измивaм чaшите от снощи
със зaсъхнaлa нa дъното любов,
потъмнялa,
постaвям ги внимaтелно нa рaфтa,
зaтвaрям и стъклото нa мечтите,
проветрилa добре от очaквaния
обирaм пaяжините нa дните,
издухвaм прaхa от глaвaтa си,
обличaм си блузa без спомени,
нaхлузвaм полa поизмaчкaнa,
обувaм си обувкaтa счупенa
и тръгвaм нaвън,
превръщaйки те във врaтa,
която зaтръшвaм
след себе си

Little Princess 1906

Аз искам днес да съм Добрите думи.
Да бъда Прошка, Милост, Шанс да Дам.
Отровата, изсипана върху ми
с Добрите думи да отмия сам.

Да кажа искам днес Добрите думи.
Стена събарям, за да сторя Път.
И всякакви съвсем човешки глуми
оставям тук, на този кръстопът. Добрите думи – Камъче по Пътя...
То може да обърне и колата,
но може и в един по-хубав свят
то маса да подпре – да се не клати.

С Добрите думи щом сърце отворя,
ще се спася от още две лъжи –
че Прав и Крив са истини безспорни.
Не...Прав и Крив са символи Божи.

Добрите думи казвам от сърце.
Но винаги сърцето ми ще диша
да бъдат те поети от ръце,
които ще ги ползват, за да пишат.