НЕ ОЧАКВАЙ СРЕДНОЩНИТЕ СТИХОВЕ...


Не очаквай среднощните стихове,
той, животът ти, сам ще ги пише.
Ето, думите вътре смалиха се
и перото потъна в безстишие.

Падна сянка. Замлъкнаха славеи.
Кротък Ангел прощаващо смигна ти.
И въздъхнаха там, във възглавето
всички думи, за сбогом пристигнали.

Не очаквам да чуеш, помолих те.
Всеки полет е лично пътуване.
Пеят птици в несбъднати пролети.
А животът е спирка за влюбени…

Илко Илиев